Когато терапевтът
се превърне в спасителния пояс за давещия се в морето на живота, затънал до шия
в своите проблеми клиент, уверявам ви, че много хора започват да бъркат
признателността си за проявеното разбиране и терапевтичен такт с любовта. Често пъти напоследък, след няколко
поредни психотерапевтични консултации, ми
се налага да обяснявам чувството на облекчение и възвръщане на душевното
равновесие у клиента като етествен процес, именно в резултат на премахнати емоционални
блокажи, а не като израз на спонтанно появило се желание за близост с мен! Не
знам дали други терапевти споделят за тези ситуации, но съм сигурна, че те се
случват на голяма част от тях.
Обърканият човек в
резултат на стрес или конфликти, може лесно да постави ореол около главата на
своята „спасителка”, смятайки, че възвърналото се желание за живот се дължи на
нейния чар и компетентност, на нейната симпатия към него и на някакво
по-специално послание в поведнието й. И тъй като добрият терапевт счита себе си
длъжен да пази появилата се светлинка в душата и съзнанието на своя клиент,
той, макар и да разбира в каква заблуда сам себе си вкарва човекът, и от
елементарен страх да не разруши доверието в себе си, допуска тази заблуда да
остане, без да й се противопостави, поне в началото...
Проблемът със заблудите, обаче е, че колкото повече време
минава, те стават все по-големи. Те растат, както и надеждите на клиента за още
по-голяма близост, внимание и нещо повече от това...
Колко трудно е да
удържиш границата между терапевтичното,
иначе изцеляващо само по себе си, доверие на човека срещу теб и личата принуда да
отблъснеш появилите се чувства, знае само този, който се сблъсква с подобни
ситуации.
В такива случаи,
обикновено ми помага да си припомня Четирите споразумения на толтеките от
великолепната книга на дон Мигел Руис.
Първото от тях гласи: Не приемай нищо лично!
Знай, че тази любов не е насочена към теб. Това е неговата
отчаяна нужда от внимание и топлина. Излъчва я към теб, защото не знае как да я
насочи към себе си!
Второто – Бъди безгрешен в словото си!
Не разрушавай заблудите, без да си осигурил авариен
изход в полето на собствената си
непредубеденост! Не искай доказателства за любов, защото могат и да ти бъдат
дадени!
Трето- Никога не прави предположения!
Ако смяташ, че клиентът наистина се е влюбил в теб, не забравяй,
че това може да е само предположения и нищо повече. Не го разубеждавай, че това не
е вярно, защото и той може да изгражда същите предположения относно теб!
Четвърто – Винаги давай най-доброто от себе си!
Най-доброто, което можеш да направиш е да приемеш тази любов, грижливо
да я увиеш в парче воал от душата си, да благодариш за нея от цялото си сърце
на човекът, който от дълбините на своето страдание ти я е донесъл и спокойно да
насочиш процеса на нейната трансформация в посоката на умиротворение и покой,
за който в действителност жадува душата му, както всъщност и твоята.ОЩЕ ЗА ПОЗИТИВНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ
ОЩЕ СТАТИИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар